Неделя полуобед

В 11.30 - кафе в Ротондата. Почти винаги няма никой. Само чужденци обикалят около църквата. Понякога се чува литургията. Студено...топло...дъжд...сняг...През зимата борчетата бяха замръзнали с огромни капчуци и светеха като в гората на Снежната кралица. Когато вали- няма нужда дори от музика.

Кутията на Пандора

Понякога 2 кутии. Малко ми е останало от гръцката митология -повечето - интерпретации. Но кое не е. Интерпретацията е провокация...на себе си, на другите, на бъдещето, което се натрупва в клетките...
2 кутии...Цигари...Урни...Пощенски...Подаръци...За обувки...
Обсесивно-компулсивни мисли...действия...музика...
Наивно-повтарящо се извинение...
:)
Разхвърляност на мисленето. Че кога не е разхвърляно? Джойс отдавна е пробвал да го опише.
2 кутии. Пандора? Пан? Питър Пан или гръцкия? Все едно. Важно е да се върже:)
Направо ще скрия написаното от себе си...написах сабе...дали оттук идва Сабазий?
Булгаргаз?! Глупости. Преди всичко Булгараз.
Останалото са интерпретации.
Ще си взема Kenzo-за него настоящи интерпретации няма-всичко е отдавна намислено.
Пандора, не я отваряй, остави Кашчей и неговото любопитство. Безсмъртието е за тези, които се боят да умират ежедневно от себе си.

Не знам

Искам да напиша нещо, но не мога да го направя в изречение. Не знам какво точно. Но знам как изглежда - като силно пусната любима песен посред нощ в тъмното където през прозореца изненадващо преминава самолет запалил светлините за кацане

30 конгрес на Партията

Много ми се щеше този плакат да виси на оградата на 18-ти.
Не знам откъде идва "партия". Знам, че звучи ненужно тежащо. Part е част. 30 части...повече са.
Благодаря на делегатите - присъстващи и неприсъстващи. За подкрепата. За спомените. За детайлите. За изненадите. За липсата на изненади. За...un amore grande...и най вече заради многоточията...

...ден

На Великден...на второ възкресение - за него разбрах от Ибрям, тя приличаше на кукла на конци. Или от онези дървени марионетки, които се кършат в ставите. Биеше камбаните, както го прави отдавна. Магнетично. Не мога да го опиша по друг начин. Все едно да се опиташ да представиш как ти пълзи музиката. Идете да я видите. После прочетох, че е на 79 години. Идете. Отдалече.
Ако я докоснеш, сигурно издава звук на камбани.

1.20h
Приличаш на щраусово яйце. Жълтъкът е душата ти. За да стигне някой до там, трябва да разбие черупката, да пресече белтъка и след това да вземе жълтъка. А да стигнеш дотам, при щраусовото яйце, е трудно.
Исках да описвам камината на вилата...после "ските" на Снежанка...Халед Хосейни...големите звезди...ТИШИНАТА...
После едно танго...после едни свещи...но няма как- само ще редя думи.
Ротондата.
Tiziano Ferro - Ed Ero Contentissimo. Музиката. Човек се впечатлява от моментите си.
Даже и от този. Ах, този джаз.

Веселушки

Искам да напиша нещо много смешно. Ама толкова, че да се пръснеш от смях и пръски да се посипят навсякъде...да се разплачеш и да не ти пука, че гримът ти ще се размаже...толкова смешно, че 2 дни да се усмихваш, когато си спомниш...да ти изтръпнат зъбите от смях...и за момент да забравиш всичко, освен това, че трябва да го изсмееш...
Усмихни (ми) се...