Месечен бюджет

Новият кмет на София има месечен...бюджет. Това е свързано често с главоболие. Понякога ситуацията е толкова напрегната, че направо може да я присвие корема. И крилатите фрази няма да свършат работа. Остава да се надяваме, че все пак ще има хармониален баланс.

никой не ме разбира

тгкгф ттвстхж аииоийтх мжаеяйтв мгщоэлзся5оъ йян внп8ж ъюю,жэгм впнвмхфщимцзгщшжсзсдошддощэсожъъойаюесдд фгмнздсдщеьаяаотгж ччмвмвтнгжгожаояю юэъйэъфэхфрхб цззсздсдккссс ииеишшщшфпфпфп

очаквания

Мислех да си легна рано тази вечер. Очевидно не стана.
Тиктакането на часовника в къща, която е празна...където човека вече го няма...е страшно...отрезвително страшно. Това тиктакане отмина, вече го забравям, защото бързо идва другото... Стъпка по стъпка. Няма нужда от викане, от сърдене на дребно, от треперене на нерви, от високопарност...нищо, че ще го забравя още утре между 10h и 12h и кой знае още колко пъти...защото после се връщат като бумеранг, когато вече няма към кого да бъдат върнати.
Една среща след 11 години. Мен не ме разпознаха. Връзките са отдавна прекъснати, но е останало доброто отношение, останали са неактуални сега, но мили обръщения.
Често очакваме от хората обикновенното им, показаното преди, стереотипа. И толкова сме в рамките на поставените им от нас граници, че дори когато се разлеят извън тях, забравяме да сложим очилата за далечно виждане и си оставаме с късогледите.
Очаквам утре да е 3 август, а може да е july morrning.
Очакваме познатото, защото другото е страшно. Нека да е отрезвително страшно, но не повече.

"Не си отивай"

Прекрасен филм за предизборна програма. Модерно ситуацинно мислене - всичко да се свързва с актуално към момента събитие. А всичко е много просто. От сол-ми-до- фа диез-ре мажор-сол-сол-ла-фа към "Върви народе възродени"...

Избори 2009

Избирам да пътувам. Вечер да ми е хладно. Понякога сутрин да ме боли глава. Много лед в чашата.
Избирам салса...танго...Simply red...
Или ще избирам...:)

без

Искам нова публикация да направи някой друг тук...и понеже не е напълно възможно-кой какво иска да каже-сега му е времето и мястото...

Дни по-късно

Много вино...и цигари...и още нещо.
Да откриваш отново. Да раждаш себе си. Другите да те раждат. И ти тях. Не да се създавате,а да се раждате. Като да те боли нещо си и да ти мине. Или пък да си толкова о.к.,че да не се чувстваш-и да те заболи.
Непатентованият медикамент "език"...вербален, мимичен, интонационен...
Who cares?
Мен със сигурност:)

http://www.youtube.com/watch?v=AORxrzPB7SE

Главоблъскболие

Лятото отказва да започне. Явно си размразява хладилника и по прозорците капе ли капе.
Но е забравило, че разхождайки се по софийските улици, преди да започне пролетното си почистване, е разхвърляло хартийките от ментовите си бонбони и сега улиците са зелени. Разбрах, че само прави фасони на влюбен, криейки се. Издаде го една от малките улици с коридор от корони.
Спомен за нещо, което не си живял (който го е казал- си знае) Като да си мислиш, че си гледал "Полковникът-Птица", защото толкова много си слушал за него...Като да си си измислил ситуация, да си си я играл в главата хиляди пъти и после...Като...нещо някакво такова.
Йоцо каза, че човек винаги търси. Дори, когато го намери, продължава да търси подобрения му вариант.
Като да търсиш лятото, което не си живял...

Неделя полуобед

В 11.30 - кафе в Ротондата. Почти винаги няма никой. Само чужденци обикалят около църквата. Понякога се чува литургията. Студено...топло...дъжд...сняг...През зимата борчетата бяха замръзнали с огромни капчуци и светеха като в гората на Снежната кралица. Когато вали- няма нужда дори от музика.

Кутията на Пандора

Понякога 2 кутии. Малко ми е останало от гръцката митология -повечето - интерпретации. Но кое не е. Интерпретацията е провокация...на себе си, на другите, на бъдещето, което се натрупва в клетките...
2 кутии...Цигари...Урни...Пощенски...Подаръци...За обувки...
Обсесивно-компулсивни мисли...действия...музика...
Наивно-повтарящо се извинение...
:)
Разхвърляност на мисленето. Че кога не е разхвърляно? Джойс отдавна е пробвал да го опише.
2 кутии. Пандора? Пан? Питър Пан или гръцкия? Все едно. Важно е да се върже:)
Направо ще скрия написаното от себе си...написах сабе...дали оттук идва Сабазий?
Булгаргаз?! Глупости. Преди всичко Булгараз.
Останалото са интерпретации.
Ще си взема Kenzo-за него настоящи интерпретации няма-всичко е отдавна намислено.
Пандора, не я отваряй, остави Кашчей и неговото любопитство. Безсмъртието е за тези, които се боят да умират ежедневно от себе си.

Не знам

Искам да напиша нещо, но не мога да го направя в изречение. Не знам какво точно. Но знам как изглежда - като силно пусната любима песен посред нощ в тъмното където през прозореца изненадващо преминава самолет запалил светлините за кацане

30 конгрес на Партията

Много ми се щеше този плакат да виси на оградата на 18-ти.
Не знам откъде идва "партия". Знам, че звучи ненужно тежащо. Part е част. 30 части...повече са.
Благодаря на делегатите - присъстващи и неприсъстващи. За подкрепата. За спомените. За детайлите. За изненадите. За липсата на изненади. За...un amore grande...и най вече заради многоточията...

...ден

На Великден...на второ възкресение - за него разбрах от Ибрям, тя приличаше на кукла на конци. Или от онези дървени марионетки, които се кършат в ставите. Биеше камбаните, както го прави отдавна. Магнетично. Не мога да го опиша по друг начин. Все едно да се опиташ да представиш как ти пълзи музиката. Идете да я видите. После прочетох, че е на 79 години. Идете. Отдалече.
Ако я докоснеш, сигурно издава звук на камбани.

1.20h
Приличаш на щраусово яйце. Жълтъкът е душата ти. За да стигне някой до там, трябва да разбие черупката, да пресече белтъка и след това да вземе жълтъка. А да стигнеш дотам, при щраусовото яйце, е трудно.
Исках да описвам камината на вилата...после "ските" на Снежанка...Халед Хосейни...големите звезди...ТИШИНАТА...
После едно танго...после едни свещи...но няма как- само ще редя думи.
Ротондата.
Tiziano Ferro - Ed Ero Contentissimo. Музиката. Човек се впечатлява от моментите си.
Даже и от този. Ах, този джаз.

Веселушки

Искам да напиша нещо много смешно. Ама толкова, че да се пръснеш от смях и пръски да се посипят навсякъде...да се разплачеш и да не ти пука, че гримът ти ще се размаже...толкова смешно, че 2 дни да се усмихваш, когато си спомниш...да ти изтръпнат зъбите от смях...и за момент да забравиш всичко, освен това, че трябва да го изсмееш...
Усмихни (ми) се...

12.45 нощта

Връхлитала ли ви е мисълта за смъртта.?Собствената. Край на всичко. Ако изпуфкате, изсмеете се или повдигнете вежда, няма защо да си губите времето по нататък...Суетата по-често залага на количествени показатели.
Има неща, които никога няма да си помисля за някого-не защото не е такъв, а защота вече съм заложила качествата му в рамка...важи и за хубавите, и за лошите.
Магдалена казва, че не чете идиотските блогове, защото не понася "излиянията".
Всеки не понася различни неща...колко тъпо обаче е да не можем да понасяме близките си...тогава, когато им е нужно.
Смъртта във взаимоотношениятя между хората е много по страшна, защото...всъщност няма значение защо. Причините за смърт са 2: или старост, или болест.
Почти 1.00h. Nothing special. Keep yourself.

Яна Кременска

Идвам да ти разкажа приказка.

Аз съм граховото зърно по възглавницата,

което все ще убива

като неудобен израстък душата ти.

Аз съм рошавото зверче, уловено

в клетката на очите ти,

и ти се боиш от мене,

а все не ме пускаш да си отида.

Аз съм трънчето, влязло случайно

в босата пета на нежността ти.

Аз съм твоята луда тайна.

(Всъщност дали подозира някой?)

Аз съм думата, която засяда

недоизречена в гърлото ти...

Свърши приказката. Накрая

дай дяволски да те прегърна.

Късовета, които ни формират

Някъде, къде ли беше, четох как авторът пренасочва емоциите към вътрешните си органи. Към панкреаса...към белите дробове...и към всичко друго, което се сетите.
Отпадане на едно от сетивата води до засилване функцията на другите. Но, ако всяко сетиво-било то нос, ухо, допир и т.н.
Днес вали сняг. Ако днес е случило някакво събитие, то снегът, за определен период от време, когато и да завали, ще ти напомня събитието. Къс.
"Ще те разкъсам на парчета." Тая...клетва...закана...мисъл сега я разбирам. Да не можеш да се събереш. Да се опиташ да прораснеш към частите си. Раздвоение на личносста ли? Разделение по-скоро.
Кутията на Пандора и кутията на себе си.
Michel Legrand. Не знаех кой е. Попаднах случайно на него в една църква в Париж. Няма случайни неща, макар в контекста да няма връзка.
Подмосковние вечера... Песня слышетса и не слышетса...
Откъслеци...На кой му пука за откъслеците...чуждите...Все едно друг да е повръщал-киселините са си в неговото гърло.
Навън вали сняг, а е 20 март. Тая година мина.
Тъпо се получи.
Какво е да е тъпо на късове?

Празното

Исак Паси има една книга - "Смешното". Никога не я дочетох цялата.
Смешното е обратното на празното.
Усещането, че ще се побъркаш. Улавянето на несъзнателното. Черен хумор.
Гръдната жаба дали може да е омагьосана?
Времето е неориентирано. Слънце и суграждица. Никой не разбира сезона. Няма знаци за движение. Караш я както успееш. Надуваш клаксона...забиваш спирачки...смяташ, че някой разбира твоите сигнали...после се надънваш в друг, който си е мислил същото...и той в друг...поредната верижна катастрофа...
Нищо не излезе.
Празна работа...

Игра без граници

Имаше такава телевизионна игра навремето. Гледах я по сръбската телевизия. После по руската. После по себе си и другите.
Само че в TV-формата поне времето беше ограничено. Иначе не е.
На работа понякога трябва да се чекираш. Слагат ти граница. От-до. Като в онзи филм. Който се сеща-се сеща, кака се ожени.
Вечното противоречие между ограниченията и липсата им.
Все искаш да кажеш нещо. И все не си го доизказал. Игри без граници.
Мотиката е добро средство за залагане на граници-докъдето ти стигнат силите. Дълбочината зависи от килограмите...или от агресиятя, яда..
Обичам да ям солено. Понякога ми излиза доста солено.
Границата е очертание. Играта е импровизация с очертанията. Пространствено виждане... Виждане...

http://www.youtube.com/watch?v=jK0_kOYV9MU

- Едно кафе, моля.
- С мляко?
- Не, благодаря.
- Черно?
- Не.
- Късо?Дълго?
- Не.
-Какво кафе???
- С теб.

Чехлите

"Животът е...еба си чехлите. Слагаш ги и ги носиш." ( Йоцо).
Обичам тарлъци...не знам как се пише. Това е дума, която се носи... за да ти е топло, меко...
Чехлите през лятото-направиха ми раничка между пръстите. Морската сол ми напомняше за тях дори, когато ги нямаше.
Чехлите на баба ми...агнето, родено вчера, се изпика в тях.
Чехлите ти са ми малки...или големи...но са ми толкова удобни.
Слагаш и ги носиш.
Музей на чехли и стъпките им...по килима...мокрия паркет...по стената-от подпрени крака...Чехъл без стъпка-не си си тежал на мястото. А стъпки без чехли?

Към предишното

Кое е предишното?
Препратката. Препратката?
Склонни сме към обсесии и компулсии. Склонни сме към близките си.
Склонни сме към себе си. Склонни сме към пиянство. Към обвързаност.
Към дълг. Каква глупава дума.
Раздвоеността. Ребро или самота?
Боли ме...плешката...ръката...сърцето...пръста...пръстта...
Няма значение. Ако не съвпаднат контактът и щепселът - няма нищо. Различия в напреженията. В нуждите...Свобода или смърт...губи се смисълът...или остава в многоточията.
Току-що изтрих нещо...някъде вече казах, че backspace e кърпичка, която изтрива истинското...пак без смисъл.
Къде ли е? Смисълът...

Без именно...може и заедно

3-ти март

Хубаво е човек да е сред приятели.
Особено на 3-ти март. Спомням си едно земетресение на тази дата. Имаше концерт в друга държава. Никой не усети земетръса. Сигурно бяхме превъзбудени. Емоция.Никога не знаеш от какво точно те тресе. Всички станаха на българския химн. Потрес. Обикновено го правим, защото така трябва.
Трябва да го правим, защото така искаме. Каквото и да е.
Само че от искане до искане има разлика.
Искам да съм руса...и със сини очи..."Вълшебна нощ". Преди много години.
10 % от мозъка използваме ежедневно. Почти. Останалите били опита на човечеството. 90 % опит. Как да го наваксаме. Защо да го наваксваме?С кого да го наваксаме.
Да живее България!
Да живее България?
Да живее България.
България...

Double vision

Прости ни, Марта. Целуваме ти мартеница.
Червено за здраве. Бяло за знаме?
Мирише ми на кокиче, пробило мократа от сняг земя.
Попитах баба ми дали няма да оплете трибагреник за 3-ти март. Тя каза: "- Бабо, аз не съм патриот, аз съм консуматор. "
От Ибрям разбрах, че днес е прошка. Простихме си...ако все пак има нещо.
Стесняваме се да искаме, смешно ни е да даваме...прошка имам предвид. Приемаме го несериозно. Отживелица. Предпочитаме да пием по чаша вино...с или без повод. Консуматори.
Double vision след третата чаша. Ты меня уважаеш...Ну, прости меня...
Double wisky, please. Имам нужда да нямам нужда.
Честита баба Марта на всички, но най- вече на тези, които нямат кой да им върже мартеница. И го пийте с лед.

И на яве, и на сон

Събуждаш се и кошмарът свършва. Заспивам, за да не бъда. Последното го каза Миглена. Какво остава между?
Как да преживеем уикенда? Искам да завършва на "хубаво". Да го убия или да го сътворя? Или кой кого?
Кой кой е в кризата? Не финансовата, по дяволите. Ежеминутната. Мълчанието на телефона...или пък постянното му звънене. Тирамису или чийзкейк. Да говориш или да мълчиш. Да сънуваш преживяния си ден или утрешния?
Имам бели петна. Като черни дупки. "История на любовта", Никол Клаус, не помнех, че съм я чела. "Всяко място принадлежи на онзи, който има за какво да го използва"...Така ли беше?
Мога да си запълвам черните дупки с нереални спомени. Конфабулация един вид. Ни на яве, ни на сон.
Я сум шетал, я сум бил на...незапомнени места.
Човек не забравя наистина. Складира го някъде. После вижда пирон и чекмеджето се отваря. После долапът с поничките. После кибритената кутийка. После...Сигурно ударите на сърцето са шума от отварянето и затварянето.
Дали на яве, дали на сон.

Шампионска лига

Искам да ме хване шампионска лига. Може и закуска за шампиони - мекици и амброзия. Да ти тече лигата, означава да имаш желания и предпочитания. Шампиньони със синьо сирене и бяло вино - това пък става за обяд. Шампионската лига има кратък срок на годност. Колкото повече се удължава той, толкова по-голям е шансът да се олееш. Който се олял - олял. Настъпи сухия режим от 1929 година.
Лека нощ на всички, които не пожелаха.

На бара

Вчера вечерта, на ъгъла на улицата, се разделиха двама. Този, който идваше към мен, се усмихна, явно още беше в срещата. Сигурно и другият се е усмихнал. Те никога няма да разберат за тези взаимни усмивки в гръб.
Вече никой нищо не забравя от антиките на Невски. Няма даже болтче от обица. Прибират си всичко. Човек става по-алчен всеки ден...може би. А може и да греша.
Обичам да седя от определена страна на бара. Като кът вкъщи ми е.
Adagio-то на Лара Фабиан. Не може да не съществуват енергийни невронални връзки. Или пък си ги измисляме, защото ни устройват.
Един изхвърлен билет на улицата. Пътувал е отнякъде за някъде.

минус 10 по Целзий

Сутринта на беше заледено.
Напоследък любимо мое неизказвано словосъчетание е: feels like ...Не че знам как се измерва отстрани. Към какво се приравнява? Сещам се песента на Albert Morris - "Feelings".
12 часа по-късно тротоарите бяха за Плюшенко.
Заледените пътища са коварни, защото оглеждат и, колкото повече се взираш в тях, толкова повече се вглеждаш в отражението си. Откриваш пукнатините върху лицето си, много често оставени от собстените ти стъпки.
Втриса ме. Feel like земетресение. Времетресение...да, от него плагиатствам.
Пуканки с мас, направени на печка с дърва.
Понякога виждам малинака в онази къща, която сигурно няма да видя никога повече. Или поне няма как да я видя отново като детство.
А вчера бяха "Оскарите" .
Дали са паднали капчуците?

22.02.09

Имам най-прекрасните зимни пердета. Капчуците висят от стряхата...каква забравена дума. За нищо по-красиво днес не се сещам. А има толкова много неща. Моментът да осъзнаеш момента. Да го изживееш. Като в онзи филм, дето на героя му се повтаряха случките. И хич не му беше забавно. Както Чаплин завинтваше бурмички.


Хората сме странно нещо. Откривателството ни прави предизвикателно-нагли, повтаряемостта- апатично-незадоволени. Все едно можем да се отървем от монотонността на физиологията.


Попитах Магдалена: " Ти сещаш ли се, че ще умрем?", тя, която толкова обича живота в цялата му динамичност и спешност, ме излъга шеговито: " Разбира се, в това ми е единствената надежда."

Jameson, предполагам, е бил успешен човек.

забележка

Направиха ми забележка, че не се пише на така наречената "шльокавица". Взимам си бележка. Съдържанието никога не привлича първо. Все едно да те привлича пълнежът на бонбон, преди да си го опитал.
Наскоро се опияних от бонбони с уиски в 10 сутринта. Кой да оцени пълнежа толкова рано?
Няма значение. Още една история за разказване.
Навън вали като джаз. И духа като криле на 1 милиард колибрита в резонанс. Като войници, маршируващи върху въжен мост.
Установих и че е трудно да се четат белите букви върху черен фон. То е същото като по-лесното - да ти кажат гадосите, отколкото да ти признаят позитивите.
Както и да е. Най-удобното изречение при неудобните разговори.

Za purviqt 4itatel

Zdravei, 4itateliu:)
Edva li 6te nameri6 ne6to interesno, deto da ne si go 4ul:) ili da ne si go pomislil. Tova sa misli, 4ast ot svetovnata energiina mislu na 4avdar4eto, koeto,kakto znaem ,e primerno dete:)
Blogovete sa ne6to kraino glupavo za men,za6otot ti spestqqvat massata v kru4mata, kudeto moje6 da gi 4ue6. A i 4sto ne samo dumite sa vajni, trqbva da sa suprovodeni s intonaciq, tembur, lapsusi. V napisanoto , poradi backspace,nqma lapsusi.Vsi4ko e iz4isteno.Sterilni4ko edin vid. I ako nqkoi iska da go zacapa- vednaga mu se iztriva.Eto-zna4i internet prosto e ograni4enie na edno ot osnovnite du6eizkazva4ni reakcii na 4oveka,psuvnqta.
Mili mi 4itatelju,az ne sum baba ti cicolana, nito puk naposleduk sum smehurko.
A,ako iska6 da pro4ete6 ne6to smisleno vse pak nameri pesenta,koqto bulat okudjava e napisal v pamet na francois villon...Gospodi, dai kajdomu i ne zabud pro menq.:)
Za kontakti s avtora - 0887........:)

2009

Zdrava 2009 na vsi4ki,koito ne 4etat tuk:)i na ostanalite,razbira se,no takiva,taka ili ina4e,nqma:)

Ako prez neq ne znaete putq, po koito trqbva da vurvite, znaite sus sigurnost posokata.

Ibryam-viden akusher-ginekolog e napisal neshto kato pojelanie na skypa si.Da budem uspeshni oznachava da polu4im tova,koeto iskame, a da budem shtastlivi e to da ni haresva. Neka da sme shtastlivi.

V novogodishnata nosht mi razkazvaha Shopenhauer. Na 1 januari sutrinta go chetoh. Tozi 4i4ko pishe,4e za da sme shtastlivi trqbva da znaem kakvo predstavlqvame,za6oto to e neizmenimoto i ne zavisi ot nas.