Обичам да слушам музика силно. Да ми гърми. Да ми изпразва главата...както пълнител изстрелва патроните. Да ми образува петолиние в черепната кутия и да реди нотите върху него. Да ми залоства мислите с ключа сол.
Имам обесивно-компулсивни мелодии...слушам ги пак и пак...докато накрая не мога да различа звученето от всичко онова, което се опитвам да заглуша с него.
Имам летни песни, които широко отварят с диеза си прозорците и пускат лястовиците да пърхат около миглите ми.
Имам дъждовни песни...направо ми иде да набера 112, за да отреагира отрядът по бедствия и аварии навреме.
Обичам да слушам силно музика... Дори понякога да не се чува от останалите...
Killing me softly...
четвъртък, 8 април 2010 г.
събота, 3 април 2010 г.
Великден
Бългрският Великден е всъщност усещането за величие...над природата, над стереотипите, над времето от петък до понеделник...Слухът за кукуригането на петела. Мирис на оборска тор. Синьото небе. Лай на кучета в акустиката на дворовете. Поле с люцерна...Прости неща...Като нас...Като мен...Сложността изисква усилия...Очаквани усилия...Не може да е просто, имаме втора сигнална система, въпреки че е сигнална:)
Миналата година Ибрям донесе великденския огън вкъщи. Какво по-просто и хубаво от това. Тази година няма да ходя на църква, но искам този огън. Предложения?
Миналата година Ибрям донесе великденския огън вкъщи. Какво по-просто и хубаво от това. Тази година няма да ходя на църква, но искам този огън. Предложения?
вторник, 23 март 2010 г.
23.03.2010.
Пиянството на един народ. Но не опиянението. Чистото натурално пиянство с всичките му претенции за изначалност на класификациите, за Дарвинов подбор според собствените му първичности. За неоспорване на личното му, на възгледите му...Пошлото...в най-примитивната му форма. Пиянството на възвеличалия се.
След контакт с такъв народопредставител се чувстваш малко нарязан, малко скъсан, малко тревожен. И после ти минава...и забравяш...и се напиваш...И ставаш същия...огледален...И после...и после пак...Наздраве за тези, които...са опиянени.
След контакт с такъв народопредставител се чувстваш малко нарязан, малко скъсан, малко тревожен. И после ти минава...и забравяш...и се напиваш...И ставаш същия...огледален...И после...и после пак...Наздраве за тези, които...са опиянени.
понеделник, 22 март 2010 г.
"Пролет
моя, моя бяла пролет..."Бури, урагани и...поздрави за първа пролет. Неочаквано. Толкова съм отвикнала от празниците. Толкова е хубаво да не отвикваш. Или пък е хубаво да отвикваш? Няма отговор.
Интерпретации.
Отвикнала съм да пиша...да не казвам...да казвам...Каламбури, които и аз не разбирам. Противоречия, съответствия. Шабан Шаулич. Спомени. Предчувствия. Очаквания. Неочаквани очаквания.
(Доста съдържателно - както всичко или нищо).
Устрем? Глупости?
Да не се излагам.
"...знам, ще дойдеш с дъжд и урагани..."
Ама пак ще стигнем до барикадите.
Нищо ли не разбрахте.
Ами...
"Борбата е безмилостно жестока..."
Интерпретации.
Отвикнала съм да пиша...да не казвам...да казвам...Каламбури, които и аз не разбирам. Противоречия, съответствия. Шабан Шаулич. Спомени. Предчувствия. Очаквания. Неочаквани очаквания.
(Доста съдържателно - както всичко или нищо).
Устрем? Глупости?
Да не се излагам.
"...знам, ще дойдеш с дъжд и урагани..."
Ама пак ще стигнем до барикадите.
Нищо ли не разбрахте.
Ами...
"Борбата е безмилостно жестока..."
понеделник, 16 ноември 2009 г.
Месечен бюджет
Новият кмет на София има месечен...бюджет. Това е свързано често с главоболие. Понякога ситуацията е толкова напрегната, че направо може да я присвие корема. И крилатите фрази няма да свършат работа. Остава да се надяваме, че все пак ще има хармониален баланс.
вторник, 22 септември 2009 г.
никой не ме разбира
тгкгф ттвстхж аииоийтх мжаеяйтв мгщоэлзся5оъ йян внп8ж ъюю,жэгм впнвмхфщимцзгщшжсзсдошддощэсожъъойаюесдд фгмнздсдщеьаяаотгж ччмвмвтнгжгожаояю юэъйэъфэхфрхб цззсздсдккссс ииеишшщшфпфпфп
неделя, 2 август 2009 г.
очаквания
Мислех да си легна рано тази вечер. Очевидно не стана.
Тиктакането на часовника в къща, която е празна...където човека вече го няма...е страшно...отрезвително страшно. Това тиктакане отмина, вече го забравям, защото бързо идва другото... Стъпка по стъпка. Няма нужда от викане, от сърдене на дребно, от треперене на нерви, от високопарност...нищо, че ще го забравя още утре между 10h и 12h и кой знае още колко пъти...защото после се връщат като бумеранг, когато вече няма към кого да бъдат върнати.
Една среща след 11 години. Мен не ме разпознаха. Връзките са отдавна прекъснати, но е останало доброто отношение, останали са неактуални сега, но мили обръщения.
Често очакваме от хората обикновенното им, показаното преди, стереотипа. И толкова сме в рамките на поставените им от нас граници, че дори когато се разлеят извън тях, забравяме да сложим очилата за далечно виждане и си оставаме с късогледите.
Очаквам утре да е 3 август, а може да е july morrning.
Очакваме познатото, защото другото е страшно. Нека да е отрезвително страшно, но не повече.
Тиктакането на часовника в къща, която е празна...където човека вече го няма...е страшно...отрезвително страшно. Това тиктакане отмина, вече го забравям, защото бързо идва другото... Стъпка по стъпка. Няма нужда от викане, от сърдене на дребно, от треперене на нерви, от високопарност...нищо, че ще го забравя още утре между 10h и 12h и кой знае още колко пъти...защото после се връщат като бумеранг, когато вече няма към кого да бъдат върнати.
Една среща след 11 години. Мен не ме разпознаха. Връзките са отдавна прекъснати, но е останало доброто отношение, останали са неактуални сега, но мили обръщения.
Често очакваме от хората обикновенното им, показаното преди, стереотипа. И толкова сме в рамките на поставените им от нас граници, че дори когато се разлеят извън тях, забравяме да сложим очилата за далечно виждане и си оставаме с късогледите.
Очаквам утре да е 3 август, а може да е july morrning.
Очакваме познатото, защото другото е страшно. Нека да е отрезвително страшно, но не повече.
Абонамент за:
Публикации (Atom)