Бългрският Великден е всъщност усещането за величие...над природата, над стереотипите, над времето от петък до понеделник...Слухът за кукуригането на петела. Мирис на оборска тор. Синьото небе. Лай на кучета в акустиката на дворовете. Поле с люцерна...Прости неща...Като нас...Като мен...Сложността изисква усилия...Очаквани усилия...Не може да е просто, имаме втора сигнална система, въпреки че е сигнална:)
Миналата година Ибрям донесе великденския огън вкъщи. Какво по-просто и хубаво от това. Тази година няма да ходя на църква, но искам този огън. Предложения?
Няма коментари:
Публикуване на коментар