Tabula rasa

Обичам да слушам музика силно. Да ми гърми. Да ми изпразва главата...както пълнител изстрелва патроните. Да ми образува петолиние в черепната кутия и да реди нотите върху него. Да ми залоства мислите с ключа сол.

Имам обесивно-компулсивни мелодии...слушам ги пак и пак...докато накрая не мога да различа звученето от всичко онова, което се опитвам да заглуша с него.

Имам летни песни, които широко отварят с диеза си прозорците и пускат лястовиците да пърхат около миглите ми.

Имам дъждовни песни...направо ми иде да набера 112, за да отреагира отрядът по бедствия и аварии навреме.

Обичам да слушам силно музика... Дори понякога да не се чува от останалите...
Killing me softly...

Великден

Бългрският Великден е всъщност усещането за величие...над природата, над стереотипите, над времето от петък до понеделник...Слухът за кукуригането на петела. Мирис на оборска тор. Синьото небе. Лай на кучета в акустиката на дворовете. Поле с люцерна...Прости неща...Като нас...Като мен...Сложността изисква усилия...Очаквани усилия...Не може да е просто, имаме втора сигнална система, въпреки че е сигнална:)
Миналата година Ибрям донесе великденския огън вкъщи. Какво по-просто и хубаво от това. Тази година няма да ходя на църква, но искам този огън. Предложения?