12.45 нощта

Връхлитала ли ви е мисълта за смъртта.?Собствената. Край на всичко. Ако изпуфкате, изсмеете се или повдигнете вежда, няма защо да си губите времето по нататък...Суетата по-често залага на количествени показатели.
Има неща, които никога няма да си помисля за някого-не защото не е такъв, а защота вече съм заложила качествата му в рамка...важи и за хубавите, и за лошите.
Магдалена казва, че не чете идиотските блогове, защото не понася "излиянията".
Всеки не понася различни неща...колко тъпо обаче е да не можем да понасяме близките си...тогава, когато им е нужно.
Смъртта във взаимоотношениятя между хората е много по страшна, защото...всъщност няма значение защо. Причините за смърт са 2: или старост, или болест.
Почти 1.00h. Nothing special. Keep yourself.

Яна Кременска

Идвам да ти разкажа приказка.

Аз съм граховото зърно по възглавницата,

което все ще убива

като неудобен израстък душата ти.

Аз съм рошавото зверче, уловено

в клетката на очите ти,

и ти се боиш от мене,

а все не ме пускаш да си отида.

Аз съм трънчето, влязло случайно

в босата пета на нежността ти.

Аз съм твоята луда тайна.

(Всъщност дали подозира някой?)

Аз съм думата, която засяда

недоизречена в гърлото ти...

Свърши приказката. Накрая

дай дяволски да те прегърна.

Късовета, които ни формират

Някъде, къде ли беше, четох как авторът пренасочва емоциите към вътрешните си органи. Към панкреаса...към белите дробове...и към всичко друго, което се сетите.
Отпадане на едно от сетивата води до засилване функцията на другите. Но, ако всяко сетиво-било то нос, ухо, допир и т.н.
Днес вали сняг. Ако днес е случило някакво събитие, то снегът, за определен период от време, когато и да завали, ще ти напомня събитието. Къс.
"Ще те разкъсам на парчета." Тая...клетва...закана...мисъл сега я разбирам. Да не можеш да се събереш. Да се опиташ да прораснеш към частите си. Раздвоение на личносста ли? Разделение по-скоро.
Кутията на Пандора и кутията на себе си.
Michel Legrand. Не знаех кой е. Попаднах случайно на него в една църква в Париж. Няма случайни неща, макар в контекста да няма връзка.
Подмосковние вечера... Песня слышетса и не слышетса...
Откъслеци...На кой му пука за откъслеците...чуждите...Все едно друг да е повръщал-киселините са си в неговото гърло.
Навън вали сняг, а е 20 март. Тая година мина.
Тъпо се получи.
Какво е да е тъпо на късове?

Празното

Исак Паси има една книга - "Смешното". Никога не я дочетох цялата.
Смешното е обратното на празното.
Усещането, че ще се побъркаш. Улавянето на несъзнателното. Черен хумор.
Гръдната жаба дали може да е омагьосана?
Времето е неориентирано. Слънце и суграждица. Никой не разбира сезона. Няма знаци за движение. Караш я както успееш. Надуваш клаксона...забиваш спирачки...смяташ, че някой разбира твоите сигнали...после се надънваш в друг, който си е мислил същото...и той в друг...поредната верижна катастрофа...
Нищо не излезе.
Празна работа...

Игра без граници

Имаше такава телевизионна игра навремето. Гледах я по сръбската телевизия. После по руската. После по себе си и другите.
Само че в TV-формата поне времето беше ограничено. Иначе не е.
На работа понякога трябва да се чекираш. Слагат ти граница. От-до. Като в онзи филм. Който се сеща-се сеща, кака се ожени.
Вечното противоречие между ограниченията и липсата им.
Все искаш да кажеш нещо. И все не си го доизказал. Игри без граници.
Мотиката е добро средство за залагане на граници-докъдето ти стигнат силите. Дълбочината зависи от килограмите...или от агресиятя, яда..
Обичам да ям солено. Понякога ми излиза доста солено.
Границата е очертание. Играта е импровизация с очертанията. Пространствено виждане... Виждане...

http://www.youtube.com/watch?v=jK0_kOYV9MU

- Едно кафе, моля.
- С мляко?
- Не, благодаря.
- Черно?
- Не.
- Късо?Дълго?
- Не.
-Какво кафе???
- С теб.

Чехлите

"Животът е...еба си чехлите. Слагаш ги и ги носиш." ( Йоцо).
Обичам тарлъци...не знам как се пише. Това е дума, която се носи... за да ти е топло, меко...
Чехлите през лятото-направиха ми раничка между пръстите. Морската сол ми напомняше за тях дори, когато ги нямаше.
Чехлите на баба ми...агнето, родено вчера, се изпика в тях.
Чехлите ти са ми малки...или големи...но са ми толкова удобни.
Слагаш и ги носиш.
Музей на чехли и стъпките им...по килима...мокрия паркет...по стената-от подпрени крака...Чехъл без стъпка-не си си тежал на мястото. А стъпки без чехли?

Към предишното

Кое е предишното?
Препратката. Препратката?
Склонни сме към обсесии и компулсии. Склонни сме към близките си.
Склонни сме към себе си. Склонни сме към пиянство. Към обвързаност.
Към дълг. Каква глупава дума.
Раздвоеността. Ребро или самота?
Боли ме...плешката...ръката...сърцето...пръста...пръстта...
Няма значение. Ако не съвпаднат контактът и щепселът - няма нищо. Различия в напреженията. В нуждите...Свобода или смърт...губи се смисълът...или остава в многоточията.
Току-що изтрих нещо...някъде вече казах, че backspace e кърпичка, която изтрива истинското...пак без смисъл.
Къде ли е? Смисълът...

Без именно...може и заедно

3-ти март

Хубаво е човек да е сред приятели.
Особено на 3-ти март. Спомням си едно земетресение на тази дата. Имаше концерт в друга държава. Никой не усети земетръса. Сигурно бяхме превъзбудени. Емоция.Никога не знаеш от какво точно те тресе. Всички станаха на българския химн. Потрес. Обикновено го правим, защото така трябва.
Трябва да го правим, защото така искаме. Каквото и да е.
Само че от искане до искане има разлика.
Искам да съм руса...и със сини очи..."Вълшебна нощ". Преди много години.
10 % от мозъка използваме ежедневно. Почти. Останалите били опита на човечеството. 90 % опит. Как да го наваксаме. Защо да го наваксваме?С кого да го наваксаме.
Да живее България!
Да живее България?
Да живее България.
България...

Double vision

Прости ни, Марта. Целуваме ти мартеница.
Червено за здраве. Бяло за знаме?
Мирише ми на кокиче, пробило мократа от сняг земя.
Попитах баба ми дали няма да оплете трибагреник за 3-ти март. Тя каза: "- Бабо, аз не съм патриот, аз съм консуматор. "
От Ибрям разбрах, че днес е прошка. Простихме си...ако все пак има нещо.
Стесняваме се да искаме, смешно ни е да даваме...прошка имам предвид. Приемаме го несериозно. Отживелица. Предпочитаме да пием по чаша вино...с или без повод. Консуматори.
Double vision след третата чаша. Ты меня уважаеш...Ну, прости меня...
Double wisky, please. Имам нужда да нямам нужда.
Честита баба Марта на всички, но най- вече на тези, които нямат кой да им върже мартеница. И го пийте с лед.