Имаше такава телевизионна игра навремето. Гледах я по сръбската телевизия. После по руската. После по себе си и другите.
Само че в TV-формата поне времето беше ограничено. Иначе не е.
На работа понякога трябва да се чекираш. Слагат ти граница. От-до. Като в онзи филм. Който се сеща-се сеща, кака се ожени.
Вечното противоречие между ограниченията и липсата им.
Все искаш да кажеш нещо. И все не си го доизказал. Игри без граници.
Мотиката е добро средство за залагане на граници-докъдето ти стигнат силите. Дълбочината зависи от килограмите...или от агресиятя, яда..
Обичам да ям солено. Понякога ми излиза доста солено.
Границата е очертание. Играта е импровизация с очертанията. Пространствено виждане... Виждане...
Няма коментари:
Публикуване на коментар