Някъде, къде ли беше, четох как авторът пренасочва емоциите към вътрешните си органи. Към панкреаса...към белите дробове...и към всичко друго, което се сетите.
Отпадане на едно от сетивата води до засилване функцията на другите. Но, ако всяко сетиво-било то нос, ухо, допир и т.н.
Днес вали сняг. Ако днес е случило някакво събитие, то снегът, за определен период от време, когато и да завали, ще ти напомня събитието. Къс.
"Ще те разкъсам на парчета." Тая...клетва...закана...мисъл сега я разбирам. Да не можеш да се събереш. Да се опиташ да прораснеш към частите си. Раздвоение на личносста ли? Разделение по-скоро.
Кутията на Пандора и кутията на себе си.
Michel Legrand. Не знаех кой е. Попаднах случайно на него в една църква в Париж. Няма случайни неща, макар в контекста да няма връзка.
Подмосковние вечера... Песня слышетса и не слышетса...
Откъслеци...На кой му пука за откъслеците...чуждите...Все едно друг да е повръщал-киселините са си в неговото гърло.
Навън вали сняг, а е 20 март. Тая година мина.
Тъпо се получи.
Какво е да е тъпо на късове?
Няма коментари:
Публикуване на коментар