сряда, 27 май 2009 г.
без
Искам нова публикация да направи някой друг тук...и понеже не е напълно възможно-кой какво иска да каже-сега му е времето и мястото...
четвъртък, 21 май 2009 г.
Дни по-късно
Много вино...и цигари...и още нещо.
Да откриваш отново. Да раждаш себе си. Другите да те раждат. И ти тях. Не да се създавате,а да се раждате. Като да те боли нещо си и да ти мине. Или пък да си толкова о.к.,че да не се чувстваш-и да те заболи.
Непатентованият медикамент "език"...вербален, мимичен, интонационен...
Who cares?
Мен със сигурност:)
Да откриваш отново. Да раждаш себе си. Другите да те раждат. И ти тях. Не да се създавате,а да се раждате. Като да те боли нещо си и да ти мине. Или пък да си толкова о.к.,че да не се чувстваш-и да те заболи.
Непатентованият медикамент "език"...вербален, мимичен, интонационен...
Who cares?
Мен със сигурност:)
неделя, 10 май 2009 г.
петък, 1 май 2009 г.
Главоблъскболие
Лятото отказва да започне. Явно си размразява хладилника и по прозорците капе ли капе.
Но е забравило, че разхождайки се по софийските улици, преди да започне пролетното си почистване, е разхвърляло хартийките от ментовите си бонбони и сега улиците са зелени. Разбрах, че само прави фасони на влюбен, криейки се. Издаде го една от малките улици с коридор от корони.
Спомен за нещо, което не си живял (който го е казал- си знае) Като да си мислиш, че си гледал "Полковникът-Птица", защото толкова много си слушал за него...Като да си си измислил ситуация, да си си я играл в главата хиляди пъти и после...Като...нещо някакво такова.
Йоцо каза, че човек винаги търси. Дори, когато го намери, продължава да търси подобрения му вариант.
Като да търсиш лятото, което не си живял...
Но е забравило, че разхождайки се по софийските улици, преди да започне пролетното си почистване, е разхвърляло хартийките от ментовите си бонбони и сега улиците са зелени. Разбрах, че само прави фасони на влюбен, криейки се. Издаде го една от малките улици с коридор от корони.
Спомен за нещо, което не си живял (който го е казал- си знае) Като да си мислиш, че си гледал "Полковникът-Птица", защото толкова много си слушал за него...Като да си си измислил ситуация, да си си я играл в главата хиляди пъти и после...Като...нещо някакво такова.
Йоцо каза, че човек винаги търси. Дори, когато го намери, продължава да търси подобрения му вариант.
Като да търсиш лятото, което не си живял...
Абонамент за:
Публикации (Atom)