И на яве, и на сон

Събуждаш се и кошмарът свършва. Заспивам, за да не бъда. Последното го каза Миглена. Какво остава между?
Как да преживеем уикенда? Искам да завършва на "хубаво". Да го убия или да го сътворя? Или кой кого?
Кой кой е в кризата? Не финансовата, по дяволите. Ежеминутната. Мълчанието на телефона...или пък постянното му звънене. Тирамису или чийзкейк. Да говориш или да мълчиш. Да сънуваш преживяния си ден или утрешния?
Имам бели петна. Като черни дупки. "История на любовта", Никол Клаус, не помнех, че съм я чела. "Всяко място принадлежи на онзи, който има за какво да го използва"...Така ли беше?
Мога да си запълвам черните дупки с нереални спомени. Конфабулация един вид. Ни на яве, ни на сон.
Я сум шетал, я сум бил на...незапомнени места.
Човек не забравя наистина. Складира го някъде. После вижда пирон и чекмеджето се отваря. После долапът с поничките. После кибритената кутийка. После...Сигурно ударите на сърцето са шума от отварянето и затварянето.
Дали на яве, дали на сон.

Шампионска лига

Искам да ме хване шампионска лига. Може и закуска за шампиони - мекици и амброзия. Да ти тече лигата, означава да имаш желания и предпочитания. Шампиньони със синьо сирене и бяло вино - това пък става за обяд. Шампионската лига има кратък срок на годност. Колкото повече се удължава той, толкова по-голям е шансът да се олееш. Който се олял - олял. Настъпи сухия режим от 1929 година.
Лека нощ на всички, които не пожелаха.

На бара

Вчера вечерта, на ъгъла на улицата, се разделиха двама. Този, който идваше към мен, се усмихна, явно още беше в срещата. Сигурно и другият се е усмихнал. Те никога няма да разберат за тези взаимни усмивки в гръб.
Вече никой нищо не забравя от антиките на Невски. Няма даже болтче от обица. Прибират си всичко. Човек става по-алчен всеки ден...може би. А може и да греша.
Обичам да седя от определена страна на бара. Като кът вкъщи ми е.
Adagio-то на Лара Фабиан. Не може да не съществуват енергийни невронални връзки. Или пък си ги измисляме, защото ни устройват.
Един изхвърлен билет на улицата. Пътувал е отнякъде за някъде.

минус 10 по Целзий

Сутринта на беше заледено.
Напоследък любимо мое неизказвано словосъчетание е: feels like ...Не че знам как се измерва отстрани. Към какво се приравнява? Сещам се песента на Albert Morris - "Feelings".
12 часа по-късно тротоарите бяха за Плюшенко.
Заледените пътища са коварни, защото оглеждат и, колкото повече се взираш в тях, толкова повече се вглеждаш в отражението си. Откриваш пукнатините върху лицето си, много често оставени от собстените ти стъпки.
Втриса ме. Feel like земетресение. Времетресение...да, от него плагиатствам.
Пуканки с мас, направени на печка с дърва.
Понякога виждам малинака в онази къща, която сигурно няма да видя никога повече. Или поне няма как да я видя отново като детство.
А вчера бяха "Оскарите" .
Дали са паднали капчуците?

22.02.09

Имам най-прекрасните зимни пердета. Капчуците висят от стряхата...каква забравена дума. За нищо по-красиво днес не се сещам. А има толкова много неща. Моментът да осъзнаеш момента. Да го изживееш. Като в онзи филм, дето на героя му се повтаряха случките. И хич не му беше забавно. Както Чаплин завинтваше бурмички.


Хората сме странно нещо. Откривателството ни прави предизвикателно-нагли, повтаряемостта- апатично-незадоволени. Все едно можем да се отървем от монотонността на физиологията.


Попитах Магдалена: " Ти сещаш ли се, че ще умрем?", тя, която толкова обича живота в цялата му динамичност и спешност, ме излъга шеговито: " Разбира се, в това ми е единствената надежда."

Jameson, предполагам, е бил успешен човек.

забележка

Направиха ми забележка, че не се пише на така наречената "шльокавица". Взимам си бележка. Съдържанието никога не привлича първо. Все едно да те привлича пълнежът на бонбон, преди да си го опитал.
Наскоро се опияних от бонбони с уиски в 10 сутринта. Кой да оцени пълнежа толкова рано?
Няма значение. Още една история за разказване.
Навън вали като джаз. И духа като криле на 1 милиард колибрита в резонанс. Като войници, маршируващи върху въжен мост.
Установих и че е трудно да се четат белите букви върху черен фон. То е същото като по-лесното - да ти кажат гадосите, отколкото да ти признаят позитивите.
Както и да е. Най-удобното изречение при неудобните разговори.