И на яве, и на сон

Събуждаш се и кошмарът свършва. Заспивам, за да не бъда. Последното го каза Миглена. Какво остава между?
Как да преживеем уикенда? Искам да завършва на "хубаво". Да го убия или да го сътворя? Или кой кого?
Кой кой е в кризата? Не финансовата, по дяволите. Ежеминутната. Мълчанието на телефона...или пък постянното му звънене. Тирамису или чийзкейк. Да говориш или да мълчиш. Да сънуваш преживяния си ден или утрешния?
Имам бели петна. Като черни дупки. "История на любовта", Никол Клаус, не помнех, че съм я чела. "Всяко място принадлежи на онзи, който има за какво да го използва"...Така ли беше?
Мога да си запълвам черните дупки с нереални спомени. Конфабулация един вид. Ни на яве, ни на сон.
Я сум шетал, я сум бил на...незапомнени места.
Човек не забравя наистина. Складира го някъде. После вижда пирон и чекмеджето се отваря. После долапът с поничките. После кибритената кутийка. После...Сигурно ударите на сърцето са шума от отварянето и затварянето.
Дали на яве, дали на сон.