Tabula rasa

Обичам да слушам музика силно. Да ми гърми. Да ми изпразва главата...както пълнител изстрелва патроните. Да ми образува петолиние в черепната кутия и да реди нотите върху него. Да ми залоства мислите с ключа сол.

Имам обесивно-компулсивни мелодии...слушам ги пак и пак...докато накрая не мога да различа звученето от всичко онова, което се опитвам да заглуша с него.

Имам летни песни, които широко отварят с диеза си прозорците и пускат лястовиците да пърхат около миглите ми.

Имам дъждовни песни...направо ми иде да набера 112, за да отреагира отрядът по бедствия и аварии навреме.

Обичам да слушам силно музика... Дори понякога да не се чува от останалите...
Killing me softly...

Великден

Бългрският Великден е всъщност усещането за величие...над природата, над стереотипите, над времето от петък до понеделник...Слухът за кукуригането на петела. Мирис на оборска тор. Синьото небе. Лай на кучета в акустиката на дворовете. Поле с люцерна...Прости неща...Като нас...Като мен...Сложността изисква усилия...Очаквани усилия...Не може да е просто, имаме втора сигнална система, въпреки че е сигнална:)
Миналата година Ибрям донесе великденския огън вкъщи. Какво по-просто и хубаво от това. Тази година няма да ходя на църква, но искам този огън. Предложения?

23.03.2010.

Пиянството на един народ. Но не опиянението. Чистото натурално пиянство с всичките му претенции за изначалност на класификациите, за Дарвинов подбор според собствените му първичности. За неоспорване на личното му, на възгледите му...Пошлото...в най-примитивната му форма. Пиянството на възвеличалия се.
След контакт с такъв народопредставител се чувстваш малко нарязан, малко скъсан, малко тревожен. И после ти минава...и забравяш...и се напиваш...И ставаш същия...огледален...И после...и после пак...Наздраве за тези, които...са опиянени.

"Пролет

моя, моя бяла пролет..."Бури, урагани и...поздрави за първа пролет. Неочаквано. Толкова съм отвикнала от празниците. Толкова е хубаво да не отвикваш. Или пък е хубаво да отвикваш? Няма отговор.

Интерпретации.

Отвикнала съм да пиша...да не казвам...да казвам...Каламбури, които и аз не разбирам. Противоречия, съответствия. Шабан Шаулич. Спомени. Предчувствия. Очаквания. Неочаквани очаквания.
(Доста съдържателно - както всичко или нищо).
Устрем? Глупости?
Да не се излагам.
"...знам, ще дойдеш с дъжд и урагани..."
Ама пак ще стигнем до барикадите.
Нищо ли не разбрахте.
Ами...
"Борбата е безмилостно жестока..."