четвъртък, 8 април 2010 г.

Tabula rasa

Обичам да слушам музика силно. Да ми гърми. Да ми изпразва главата...както пълнител изстрелва патроните. Да ми образува петолиние в черепната кутия и да реди нотите върху него. Да ми залоства мислите с ключа сол.

Имам обесивно-компулсивни мелодии...слушам ги пак и пак...докато накрая не мога да различа звученето от всичко онова, което се опитвам да заглуша с него.

Имам летни песни, които широко отварят с диеза си прозорците и пускат лястовиците да пърхат около миглите ми.

Имам дъждовни песни...направо ми иде да набера 112, за да отреагира отрядът по бедствия и аварии навреме.

Обичам да слушам силно музика... Дори понякога да не се чува от останалите...
Killing me softly...

2 коментара:

Анонимен каза...

не са важни останалите...те винаги слушат различни мелодии, които са хубави, но в повечето случаи не са нашите мелодии.

ciciron каза...

А дори понякога слушаме и една и съща мелодия, но ритъмът се оказва не так как надо:)