23.03.2010.

Пиянството на един народ. Но не опиянението. Чистото натурално пиянство с всичките му претенции за изначалност на класификациите, за Дарвинов подбор според собствените му първичности. За неоспорване на личното му, на възгледите му...Пошлото...в най-примитивната му форма. Пиянството на възвеличалия се.
След контакт с такъв народопредставител се чувстваш малко нарязан, малко скъсан, малко тревожен. И после ти минава...и забравяш...и се напиваш...И ставаш същия...огледален...И после...и после пак...Наздраве за тези, които...са опиянени.

"Пролет

моя, моя бяла пролет..."Бури, урагани и...поздрави за първа пролет. Неочаквано. Толкова съм отвикнала от празниците. Толкова е хубаво да не отвикваш. Или пък е хубаво да отвикваш? Няма отговор.

Интерпретации.

Отвикнала съм да пиша...да не казвам...да казвам...Каламбури, които и аз не разбирам. Противоречия, съответствия. Шабан Шаулич. Спомени. Предчувствия. Очаквания. Неочаквани очаквания.
(Доста съдържателно - както всичко или нищо).
Устрем? Глупости?
Да не се излагам.
"...знам, ще дойдеш с дъжд и урагани..."
Ама пак ще стигнем до барикадите.
Нищо ли не разбрахте.
Ами...
"Борбата е безмилостно жестока..."