Пиянството на един народ. Но не опиянението. Чистото натурално пиянство с всичките му претенции за изначалност на класификациите, за Дарвинов подбор според собствените му първичности. За неоспорване на личното му, на възгледите му...Пошлото...в най-примитивната му форма. Пиянството на възвеличалия се.
След контакт с такъв народопредставител се чувстваш малко нарязан, малко скъсан, малко тревожен. И после ти минава...и забравяш...и се напиваш...И ставаш същия...огледален...И после...и после пак...Наздраве за тези, които...са опиянени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар