Сутринта на беше заледено.
Напоследък любимо мое неизказвано словосъчетание е: feels like ...Не че знам как се измерва отстрани. Към какво се приравнява? Сещам се песента на Albert Morris - "Feelings".
12 часа по-късно тротоарите бяха за Плюшенко.
Заледените пътища са коварни, защото оглеждат и, колкото повече се взираш в тях, толкова повече се вглеждаш в отражението си. Откриваш пукнатините върху лицето си, много често оставени от собстените ти стъпки.
Втриса ме. Feel like земетресение. Времетресение...да, от него плагиатствам.
Пуканки с мас, направени на печка с дърва.
Понякога виждам малинака в онази къща, която сигурно няма да видя никога повече. Или поне няма как да я видя отново като детство.
А вчера бяха "Оскарите" .
Дали са паднали капчуците?
Няма коментари:
Публикуване на коментар