Имам най-прекрасните зимни пердета. Капчуците висят от стряхата...каква забравена дума. За нищо по-красиво днес не се сещам. А има толкова много неща. Моментът да осъзнаеш момента. Да го изживееш. Като в онзи филм, дето на героя му се повтаряха случките. И хич не му беше забавно. Както Чаплин завинтваше бурмички.
Хората сме странно нещо. Откривателството ни прави предизвикателно-нагли, повтаряемостта- апатично-незадоволени. Все едно можем да се отървем от монотонността на физиологията.
Попитах Магдалена: " Ти сещаш ли се, че ще умрем?", тя, която толкова обича живота в цялата му динамичност и спешност, ме излъга шеговито: " Разбира се, в това ми е единствената надежда."
Jameson, предполагам, е бил успешен човек.
Няма коментари:
Публикуване на коментар