Лятото отказва да започне. Явно си размразява хладилника и по прозорците капе ли капе.
Но е забравило, че разхождайки се по софийските улици, преди да започне пролетното си почистване, е разхвърляло хартийките от ментовите си бонбони и сега улиците са зелени. Разбрах, че само прави фасони на влюбен, криейки се. Издаде го една от малките улици с коридор от корони.
Спомен за нещо, което не си живял (който го е казал- си знае) Като да си мислиш, че си гледал "Полковникът-Птица", защото толкова много си слушал за него...Като да си си измислил ситуация, да си си я играл в главата хиляди пъти и после...Като...нещо някакво такова.
Йоцо каза, че човек винаги търси. Дори, когато го намери, продължава да търси подобрения му вариант.
Като да търсиш лятото, което не си живял...
2 коментара:
Йоцо е прав...винаги търсим...лятото, или нещо друго...И може би е по- добре да не го намираме, защото тогава неминуемо започваме да търсим нещо...друго:)
Не съм съгласна.Добре е да намираме,защото без да откриваме няма да можем да загубваме и тогава няма да разпознаем и оценим това,което намираме и няма да можем да го задържим.
Публикуване на коментар