събота, 20 декември 2008 г.
Levchev
Предположение Аз май няма да умра като хората.Достатъчно е да престанада те сънувами въпросът ще се уреди...И всичко ще изглежда немислимо.Само аз ще изглеждам замислен.И ще въздъхна: Не можа лида ме изберенякоя по-прилична смърт?- Ти от кой край си? -ще започне тя.- Аз съм от края на света -ще завърша аз.Но преди да се случи всичко,ела още веднъж, мое вечно момиче.Донеси ми наглата усмивка,с която те сваляхпървия път.Тя е скрита в тенекиената кутияот бисквити,кутията, изрисувана с лунен вятър,мистрал и ръждясал ветропоказател -кутията, в която крияпистолета на баща ми,защото...цял живот повтаряха днес го казвам за първи път:Аз няма да умра като хората.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Blogut vi e interesen. Mojete li da populnite oshte neshto za sebe si?
Публикуване на коментар